Разказ

Вървя пиян, с няколко приятеля, към голяма луксозна сграда, на която пише с големи светещи букви "СМЪРТ". Ако бях трезвен нямаше да тръгна към нея, но заради скуката и безразсъдството реших да отида там. А може би се надявах, че на сутринта няма да си спомняме какво съм видял.
Посрещна ни добре облечена девойка, която ни погледна отегчено. Навярно ни мислеше за поредните деградирали деца, но на нея й се плащаше да ни посрещне, а не да ни съди. Веднага на лицето й се появи фалшива усмивка, която тогава ми се стори най-красивата на света.
-Добър вечер. Вие сте в компания "Смърт". Тук Вие можете да видите своята бъдеща смърт. Това научно откритие е забранено в много страни, защото се смята за прекалено жестоко човек да живее в страх от идването на този момент. Но ние живеем в страната на свободата и тук всички удоволствия са разрешени…
По едно време спрях да я слушам, а чувах само тембъра на гласът й. Хипнотизираше ме. Отдавна вече не я гледах в очите, а бях снел поглед към гърдите й. Въображението ми ме дразнеше с най-различни идеи за това какво мога да правя с тях. Тъкмо мислех да я помоля с най-учтивия си тон да ми разреши, но тя беше вече свършила с говоренето си и приятелите ми ме помъкнаха към асансьора.
Някъде по горните етажи се разделих с тях и отидох към стаята, за която имах ключ. Влязох в полуосветеното и седнах на единствения стол. Сложих си нещо като гривна на ръката и веднага усетих леко убождане. Зачаках да видя какво ми предстои. Все ми беше едно, че ще видя как ще съм на 100 години и ще умра в съня си. Аз до утре щях да съм го забравил, а какво оставаше като одъртея.
Едва мислите ми заглъхнаха и си махнах гривната. Странно, ръцете ми трепереха. Направих крачка, после още една. По тялото ми изби студена пот. От някъде чух моят приятел да крещи"По дяволите, ще умра след цяла вечности при това скучно!". Озърнах се. Бях сам. Усещам болка в сърцето и падам. Усещам студения под. Всичко става черно.
Разтърсвам се целия и се връщам към реалността. Какво означаваше това? Къде беше тихата смърт на стари години? С треперещи ръце си махнах гривната. Направих две крачки и се усетих, че става същото като във видението ми. Трябваше да променя нещо. Не можеше да е истина. Всичко е заради проклетия наркотик, който предизвика това видение. Не е истина. НЕ искам да умра. Не и сега. Трябва да променя нещо, но какво? Може би трябва да си запуша ушите за да не чуя гласа на приятеля ми. Сърцето ми бие силно. Тъкмо ще си вдигам ръцете за да не чуя неговия…"По дяволите, ще умра след цяла вечности при това скучно!". Озърнах се. От алкохолът не мога да мисля бързо. А трябва да направя нещо. Чувствам се толкова сам. Усещам, че сърцето ми бие неравномерно. Остра болка. Остана ли нещо да променя… Падам. Докато тъмнината ме обгръща си мисля за мама и тати. За братчето ми. За децата които никога няма да имам.